Кастрация на мъжки котки и кучета

Кастрацията на мъжките животни не се подлага на обсъждане толкова често, колкото при женските, но тя безспорно има своите предимства. Когато взимате мъжко животно за домашен любимец вие трябва да знаете, че при достигането на полова зрялост то може да промени значително своето поведение.
          

           Мъжкия котарак с настъпване на половата зрялост започва да маркира своята територия която нерядко Карикатура кастрциясе ограничава до мебелите и стените във вашия дом . Това, съчетано със силната и остра миризма на урината е доста неприятно. Котараците, имащи възможност да излизат навън, обикалят все по-големи територии, където рано или късно започват да се конкурират с други мъжки за район или женска. Раните получени при тези битки често се превръщат в абсцеси или прерастват в обща инфекция. Чрез ухапване при котките се предават редица заразни заболявания ( FIV/котешки имунодефицитен вирус/ , FeLV /Котешки левкемия вирус и др.), които причиняват спад в имунитета и СПИН-подобен синдром. Тези нелечими заболявания се срещат много по-често при некастрираните котараци . Не на последно място, ако животното не е предназначено за разплод с кастрацията избягваме създаването на нежелано потомство. ­­­­­­­

         Мъжките кучета достигнали полова зрелост има по-голяма вероятност да избягат от дома заради разгонена женска. Когато надушат такава по време на разходка често спират да се хранят за седмица и повече. Освен това е възможно да проявяват агресия към себеподобни, към членове от семейството или непознати. Тези поведенчески проблеми могат значително да намалеят или напълно да изчезнат след кастрация ( трябва да се има пред вид, че се повлиява   само хормонално обусловената агресия ). При кастрираните кучета силно намаляват рисковете от уголемяване на простатата или нейното възпаление в по-късен етап от развитието. Освен това се снижава процента на развитие на някои хормонално - зависими заболявания ( перианален аденом, хормонални кожни лезии, перианални хернии, тестикуларни тумори ).

         Ако кучето не е предназначено за разплод с кастрирането предотвратяваме създаването на нежелано потомство. Също така намалява опасността от заразяване с бруцелоза ( заразно заболяване, предавано по полов и кръвен път ). Трябва да знаем че бруцелозата е зооноза, т.е. може да се предава от животни на хора. Нормална практика е тестването на мъжкото и женското животно преди планирано покриване.

         Ако кучето или котаракът ви са крипторхиди ( единия или и двата тестиса са задържани в коремната кухина ) кастрацията е абсолютно препоръчителна. Смята се ,че задържаните тестиси са предразположени към туморни разраствания . Когато са скрити в коремната кухина няма да забележите развитието на туморите преди да е станало късно.

         Кастрацията и при двата вида животни повлиява само хормонално обусловеното поведение, но такива инстинкти като ловуването при котките или способността за обучение и работа при кучето са аспекти, зависещи преди всичко от генетиката и възпитанието на даденото животно.

         Твърдението, че котарака или кучето задължително ще затлъстеят и ще станат мързеливи след кастрацията е по- скоро мит. Да, кастрацията променя метаболизма на животните. След нея те се нуждаят от по-малко храна. И тук вече всичко зависи от нас. Ние сме тези които определяме начина на хранене на домашните си любимци. По принцип определено сме склонни да ги прехранваме.Ако даваме едно и също количество храна на некастрираните и кастрираните животни обикновено вторите напълняват. Физическата активност също се определя от нас . Ако не им осигуряваме достатъчно движение и игри резултатът отново ще е наднормено тегло независимо дали са кастрирани или не. Това се отнася и за котките. Те по природа са ловци и с подходящи за гонене играчки може да ги поддържаме в отлична форма.

         Кастрацията като такава представлява хирургично отстраняване на тестисите на мъжкото животно. Извършва се под обща анестезия. Обикновено ветеринарния лекар има изискване животното да е оставено без храна поне 6 часа. Водата се отстранява 2 часа преди операцията. Препоръчителната минимална възраст на, която може да се кастрира дадено животно е 6 месеца, като е възможно да го направите и на по-късен етап от живота му. Когато кучето и котката са на средна или над средна възраст може да се наложат допълнителни тестове ( пълна кръвна картина, биохимични изследвания ) за да може по-точно да се определи както здравния статус на любимеца ви така и евентуалния анестезиологичен риск. Възстановяването е бързо – от порядъка на 1 седмица, като все пак зависи от възрастта и здравословното състояние на пациента. Ако кучето или котката интензивно ближе раната понякога се налага поставянето на предпазна яка.

         От гореизложеното може да направим няколко извода:

1.      За животни, които не са предназначени за разплод кастрацията е по-скоро полезна, отколкото вредна.

2.      Кастрацията е рутинна операция и рискът за здраво животно при нея е минимален.

3.      Кастрацията на домашните любимци значително намалява броя на безстопанствените кучета и котки.